- Advertisement -
Оказа се, че българинът не може да бъде ограничаван и задължаван насила с извънредни мерки, видя Onlinemedia.bg. След като Правителството не можа да затвори църквите за празниците, но затвори пазарите се получи уникален ноусенс.
Църквите останаха празни, докато народа масово се юрна по пазарите да купува храна за трапезата и цветя за именниците. Опасността от заразяване с коронавирус не притесни гражданите и те се наблъскаха като сардели по градските пазари. Даже и без предпазни маски. Плодовете и зеленчуците се пипат с голи ръце, избират се и се сортират от всеки.
Борбата за прясно месо в месарниците е като на живот и смърт. В тях изчакване по един клиент отвън не влезе в сила. Зорът за букети с цветя на Цветница, също беше голям. И там имаше голямо суетене и труден избор. Така пазарите се превърнаха в храмове на плътта и борба за насъщния.
Вратите на църквите зея широко, но никой не се осмелява до влезе вътре. Единици са тези, които палят свещ и бързо си тръгват.
Ситуацията много напомни на един позабравен текст на Йордан Йовков от разказа „През чумавото“:
„Чу се, че в долните села, далеч не повече от един ден път, дошла чумата и хората там мрели толкоз много, че не сварвали да ги погребват. Тая страшна вест изплаши всички и, както ставаше и при друга напаст – когато се зададяха кърджалии или се повдигаше сефер и война, – мъжете се насъбраха на Черковното кафене, а жените по протките и се заловиха да тълкуват новината. И тъй като опасността беше еднаква за всички, примирението лесно идеше и в тая задушевност мнозина дори можеха да се шегуват и смеят. Но вечерта, когато всеки се прибра у дома си и остана сам, призракът на смъртта отново се изправи, неумолим и страшен. На другия ден всеки мислеше съседа си за молепсан от чума, затваряше се в къщата си и здраво залостяше вратите. Спотаиха се всички и само чакаха да чукне клепалото за умряло или да се вдигне плач в някоя къща…“
Целият разказ тук: https://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=95&WorkID=2298&Level=3
Прегледана: 1427