- Advertisement -
Специалистите смятат, че следващата дълбока и продължителна криза ще е с психоемоционалната стабилност на хората
„В момента ние сме в колективна невроза – не само в България, в света. В екзистенциална, многопластова криза. Всъщност на карта е посоката. Защото криза значи изравнени шансове – да се тръгне към патология или към здраве.“ Това каза психологът Пламен Димитров пред БНР.
Според него основният въпрос през всички нас сега е как се промени обществото у нас с коронавируса?
„Или ще тръгнем назад – повече от същото, все по-зле, печатат се огромни заеми, прави се дълг, раздават се кредити, вместо подкрепящи пакети, които в момента да решат проблемите. Или ще тръгнем към здраве – ще демократизираме и хуманизираме всички системи, ставайки отговорни за здравето си, като инвестираме не само в борбата с вируса и неговото тестване, а видим каква е картината в биопсихосоциалния статус на българина. Наглед кризисните поведения са поляризирани в голям спектър – от бабаитския модел на отричане и безсмъртие до трагичния, при който човек изпада в отчаяние или в лапите на ужаса“, коментира Пламен Димитров.
Той обяснява, че в психологията има много добре позната и използвана постоянно концепция – теория за управление на терора или за овладяване на ужаса. Когато хората са застрашени и изплашени, те включват своите привични защитни механизми на високи обороти, мобилизират цялата си имунна система – не само биологичната, а всички форми на справяне. Някои са истерично-драматични и абсолютно нехаят в отричането си, или пък са критични, автоматично опонират на всички, на авторитетите. Други се сливат с тях, идентифицират се и им трябва авторитаризъм, господар спасител, защото, видите ли, само този модел на неофеодализъм им пасва на представата, че има силна ръка, власт и сигурност. Всички тези прояви са невротични.
„Кризата, пандемичната, като овладяване, от самото й начало, с първото съобщение и първото предложение за извънредност на положението и системните мерки за управление, вече оказаха масивно негативно влияние върху психиката на хората. Имаме тревожност, депресии, самоубийства, зависимости, домашно насилие, проблеми в семейството. Всичко това е известно, ние не сме били в България и отличници по тия показатели“, обяснява специалистът.
Психологът коментира също, че всички ние имаме нужда от национална, достъпна за всеки гражданин система, интегрирана програма за психологическа подкрепа и психо-социална помощ. Не само сега в момента, а и за дълго време, тъй като сега се натрупва всичкото това напрежение, дистрес, прегаряне.
„След последствията от пандемичната ситуация и извънредното положение, след тези сривове в икономическия и финансов статус на огромен брой хора в България и техните семейства, след изолацията и всички тези неблагоприятни въздействия.“ Следващата, много по-обхватна, дълбока и продължителна криза ще е с психоемоционалната стабилност на хората, припомни предупреждението на експертите на ООН Пламен Димитров.
Той обобщава, че вирусът е покосил много хора. Сега всички ние живеем около смърт, заплаха, а в България никой не инвестира системно в психологическа грижа.
