Дилемата: Да защитим ли възрастните от COVID-19 и да оставим младите да се заразяват?

- Advertisement -

Дори и на пръв поглед идеята изглежда безразсъдна – коронавирусът е най-опасен за възрастните и болни хора, така че защо да не защитим само тях и да оставим останалото общество да се върне съм нормалния начин на живот? Това ще даде тласък на икономиката, ще освободи младите и ще спаси от умствената и финансова тежест на ограниченията за защита от COVID-19.

С течение на времето, докато вирусът се разпространява сред хората свободно, те ще придобият стаден имунитет, който в крайна сметка ще ни помогне да го надвием.

Стратегията, предложена в декларацията на Грейт Барингтън – писмо, подписано от международна група учени – е последният залп в продължаващата битка на идеи за това как да се справим с пандемията. Декларацията призовава правителствата по света да се откажат от стратегии, които ограничават вируса, докато успеем да намерим метод, с който да го елиминираме – чрез работещи програми за тестване и проследяване, нови лечения, ваксини и други и да ги заменят с коренно различен подход.

Декларацията е изготвена в Американския институт за икономически изследвания, дясна организация в Грейт Барингтън, Масачузетс, която насърчава индивидуалните права, малките правителства и отворените пазари. Нейни автори са Сунетра Гупта, професор по теоретична епидемиология в Оксфорд, Джей Батачаря, професор по медицина в Станфорд, и Мартин Кулдорф, професор по медицина в Харвард. Тя също така е подкрепена и от хиляди подписи от цели свят. Не всички от тях са сериозни, но въпреки това, декларацията е прегледана от множество висши органи. В понеделник американският министър на здравеопазването и хуманитарните услуги Алекс Азар написа в Twitter, че авторите са предоставили „подсилване на стратегията на администрацията на Тръмп за агресивна защита на уязвимите, докато училищата и бизнесите са напълно отворени.“

Според учените, подписали декларацията, методът на „фокусирана защита“ е най-състрадателният начин да се минимизират смъртните случаи и социалните щети, докато не достигнем стадния имунитет. Научната общност обаче е на друго мнение – че това е прекалено крайно решение.

„Предложената от тях стратегия е извън основната научна насока“, казва Джеймс Нейсмит, професор по структурна биология в Оксфордския университет. По думите му е лесно да се опише това, което се надяваме да се случи, но реалността ще е друга. А според Майкъл Хед, изследовател от университета в Саутхемптън, декларацията се основава на фалшивото предположение, че правителствата и научната общност искат масови блокировки до създаването на ваксина.

„Сега, когато имаме повече знания за това как най-добре да се справим с нови огнища, повечето национални и субнационални интервенции ще са много по-леки от пълните блокади през пролетта„, уверява той. Хед е сред много учени, които са скептични, че най-уязвимите в обществото могат да бъдат адекватно идентифицирани и защитени.

„Това е много лоша идея“, казва той. „Видяхме, че дори и при интензивна карантина на определени места, имаше огромен излишен брой жертви, като основнат част бяха възрастните хора. Само във Великобритания около една четвърт от населението ще бъде класифицирано като уязвимо към COVID-19.“

Джонатан Рид, биостатик от университета в Ланкастър и член на подгрупата за моделиране на Sage, също е загрижен:  „Защитата на уязвимите бе част от политиката на Обединеното кралство от началото на карантината. Но въпреки това смъртта на възрастни хора и други с висок риск в домовете за грижи, показа, че налагането на политика, която изцяло разчита на сегрегация на обществото, няма да има ефект“, на мнение е той.

Концепцията за стадния имунитет е следната – когато достатъчно хора са имунизирани срещу вирус, той вече не се разпространява. В началото на пандемията, преди масовите блокади, пациент с COVID-19 можше да разпространи вируса на около трима души. Ако двама от трима или 66% са имунизирани, огнището скоро би изчезнало. Това, което затруднява много учени обаче е, че никой не знае до каква степен са защитени хората след заразяване с коронавируса и колко дълго продължава тази защита, както и каква част от обществото трябва да има имунитет, за да потуши пандемията.

„Знаем, че имунитетът срещу коронавируса отслабва с времето и е възможна реинфекция, така че трайната защита на уязвимите индивиди чрез установяване на стаден имунитет, е много малко вероятно да бъде постигната при липса на ваксина“, каза Рупърт Бийл, ръководител на групата във Франсис Крик Институт в Лондон. Той нарече декларацията „пожелателно мислене“, защото е невъзможно да се идентифицира напълно кой е уязвим и пълна защита не е възможна.

Степента на заразяване във Великобритания разкрива, че с нарастването на новите случаи в една възрастова група те се преливат в по-възрастните групи, а оттам броят на хората в болница и в крайна сметка смъртните случаи също се увеличават.

Уилям Ханаж, професор по епидемиология в Харвард, оприличава стратегията със опит за защитата на антики при пожар в къща, ако всички те бъдат събрани в една стая, някой стои на стража пред вратата с пожарогасител, но едновременно с това и раздухва пламъците.

Ако пламъкът извън стаята е адекватно контролиран, тогава може би всички огнища щяха да изгаснат“, обяснява той. „Но този подход иска активно да насърчаваме огъня. Рискът е, че хвърчат прекалено много искри и всичко, което ви остава, е пепел.“

Учените са притеснени и от въздействието на вируса върху младите и здравите. Въпреки че рискът от смърт е нисък при хора под 40 години, инфекцията все още може да ги изложи на дългосрочни усложнения, с които здравеопазването да трябва да се справя с десетилетия.

Източник: Dnes.bg

Прегледана: 23416

Оставете отговор

Вашият електронен адрес няма да бъде публикуван.

Този уебсайт използва бисквитки за да подобри вашето пребиваване на него. Приемам Научете повече