- Advertisement -
Хаосът, който трайно е обхванал държавата в резултат на коронавируса, е показател, че едната ръка на държавата въобще не знае какво прави другата. Пример за това са т.нар. мерки за опазване на здравето на българите в условията на пандемия, предприети от две различни по дейност и задачи министерства. Макар че в годините на създаването си те да са били в една институция, Министерство на вътрешните работи (МВР) и Министерство на здравеопазването (МЗ) действат на принципа всяка коза на свой крак.
Ако днес МВР и МЗ бяха под шапката на някогашното Министерство на вътрешните дела и народното здраве, със сигурност предлаганите от това ведомство законодателни инициативи щяха да са по-добре обмислени. И най-важното – без да създават впечатление, че са се родили в тревожните мозъци на шизофреници, каквото усещане оставят някои настоящи нормотворчески напъни.
Пример за това е активността на управляващите по отношение на два нормативни акта – Закона за електронните съобщения (ЗЕС) и Закона за здравето. Както е известно, по инициатива на МВР бяха приети поправки в ЗЕС, даващи възможност службите да придобиват информация
за електронната активност
на онези заразени българи, които отказват да спазват карантина и да се лекуват от коронавирус. В поправките се посочваше, че това се предлага „за нуждите на принудителното изпълнение на задължителната изолация и болничното решение на лицата по чл. 61 от Закона за здравето, които са отказали или не изпълняват задължителната изолация и лечение“.
Само преди броени дни обаче управляващите приеха на първо четене в Народното събрание съответни поправки в чл. 61 от Закона за здравето, който доскоро уреждаше въпросите за задължителната изолация, карантина и болнично лечение на заразените от коронавирус. С поправките
отпадна изискването за задължително болнично лечение
и всички дружно преминахме на варианта „Спасението на давещите се е дело на самите давещи се!“
Факт, който не попречи на управляващите да продължават да се правят на разсеяни и да не отменят поправките в ЗЕС по отношение на наблюдението на трафичните данни в името на народното здраве. Включително и на онези българи, които по смисъла на промените в чл. 61 от Закона за здравето вече не подлежат на задължително лечение.
Най-вероятно МВР щеше тихомълком да си играе с трафичните данни, уж грижейки се за народното здраве, ако не се беше обадил Конституционният съд, който отхвърли ограниченията на правото на личен живот и възможността МВР да манипулира тайната на кореспонденцията. Мотивът е – гарантиране на поверителността на личните данни в условия на изключителност, каквито предлага пандемията.
Ценностите на демокрацията срещу прагматизма
Защитата на личните данни, тайната на кореспонденцията и правото на личен живот обаче се оказват щит не само срещу незаконни манипулации от страна на службите. Те са и твърде деликатна пречка пред използването на съвременните свръхтехнологии в борбата със заразата. Любопитното е, че докато хората възприемат с лекота въвеждането на дигиталните услуги в банковата сфера, те гледат с подозрение към възможността коронавирусът да се бори с дигитални средства. Парадоксът е, че страхът от проследяването на личния телефон е по-голям от очевидната и вдъхваща надежда възможност на глобалният дигитален свят да се превърне в мощно оръжие срещу пандемията.
Страхът, че може да бъде нарушен деликатният баланс
между сигурността и човешките права и свободи,
явно е чужд на Китай, Южна Корея, Израел, където защитата на личната неприкосновеност и мерките за сигурност са в различно съотношение и обществена оценка за необходимостта им.
Южнокорейците, например, не се притесняват, че чрез мобилните им телефони властите получават възможност за светкавична намеса при опасност от заразяване с COVID-19. Там се използват технологии като видеонаблюдение, контрол върху картови разплащания, локация на потребителя чрез клетки на мобилните оператори, които – в съчетание със специфични приложения – доведоха до овладяване на епидемията. И никой не протестира, че е част от изключителна по обем и съдържание база данни, ефективно използвана в борбата със заразата.
В Европа правозащитните организации изглежда са с повече влияние от медицинските среди, които биха опитали
да превъзмогнат пандемията по дигитален път.
И, макар че Европейската комисия обяви намерението си да създаде проследяващо приложение за всички държави членки на ЕС, то все още е далеч от създаването му. Дали страстната привързаност към демократичните ценности няма да е новият симптом, доказващ че корона инвазията е тотална и непреодолима?
Движение, макар и все още плахо, има. През април т.г. технологичните гиганти Google и Apple оповестиха съвместна инициатива за
проследяване на коронавирусни контакти чрез смартфоните.
Също в началото на април т.г. и България се нареди сред дигиталните борци със заразата, но със спорен успех. Компанията за киберсигурност SkaleFokus създаде приложението ViruSafe, чиято „задача“ е да събира обща информация за състоянието на хората и движението на заразата. То може да бъде свалено от Google Play Store, а администратор на личните данни е Министерство на здравеопазването.
Колкото до употребата на самите данни, тя е възможна само след изрично съгласие на техните собственици и изглежда повече от благородна: анализ на броя субекти със симптоми и момента на тяхната проява, местоположението им, историята на тяхното придвижване, контактите им с други хора. Интересът към приложението обаче е малък и реално няма ефект от съществуването му.
Изглежда и интересът на самия администратор на данните, придобити от приложението, е слаб. За това говорят и отзивите в платформата на ViruSafe:
Адв. Благовеста Ганчева, 23 юли 2020 г.:
За последните три месеца статистическите данни тук не се обновяват (следя за Варна, където за последния месец заразените следват София). Приложението черпи много от енергията на батерията при следенето на местоположението на регистриралия се. Приносът се обезсмисля.
Vencislav Vichev, 28 май 2020 г.:
След последната актуализация те върти в един кръг с личните данни. Потвърждаваш и когато решиш да въведеш състоянието си отново те връща за потвърждение и така докато те изнерви и затвориш приложението…
На фона на слабата активност, демонстрирана от българските институции, която е част и от общата европейска липса на спешни действия в посока на дигитализиране на противодействието на COVID-19, президентът на Китай (най-успешната досега държава в борбата със заразата) Си Дзинпин настоя за въвеждане на
глобален механизъм за проследяване
на разпространението на COVID-19 чрез QR код.
Тези кодове са на базата на здравни сертификати и се ползват за проследяване на здравната история на човека и неговите пътувания с цел спиране на епидемията. QR кодът определя цветови код на всеки потребител – червен цвят показва висока опасност, жълт – средна, а зелен – безопасно.
Въпросът е, дали здравословният прагматизъм на Китай ще успее да победи традиционното за западните демокрации притеснение за личната неприкосновеност. Това може да се окаже въпрос на живот и смърт.
Автор: Румен Савов
Източник: „Банкеръ“
Прегледана: 48327