Биг брадър: МВР ще проверява служителите си за странни мисли, фобии, мании

- Advertisement -

Ще се проучват дори при „често повтарящи се безсмислени действия, напр. движение в кръг, тръгване-връщане“

МВР ще проверява всички служители за психологична пригодност, включително при докладване или установяване, че те имат странни мисли, фобии, мании, зависимости, депресия. Те ще бъдат проучвани например при „често повтарящи се безсмислени действия (напр. движение в кръг, тръгване  връщане на едно и също място и т.н.) или пък при „ирационални твърдения (напр. вярване в собствени свръх-способности, ирационални страхове от преследване ).

Изследване ще има при създаване на конфликти, конфронтация с колеги или граждани или ако примерно банка съобщи, че служител с кредит при тях, системно забавя погасяването му. Проучване ще се прави дори при „непрекъснато мрачно настроение“ или при „бледност, нездрав външен вид, рязка промяна в теглото, треперене на ръцете“. Това става ясно от проект на Наредба за условията и реда за определяне на психологичната пригодност на държавните служители в Министерството на вътрешните работи, която е пусната за обществено обсъждане в правителствения портал strategy.bg.

Документът предвижда, че изследването ще се прави от специална комисия, включваща психолози, включително и от самото МВР. Определено е, че на такова проучване ще подлежат служители в МВР, проявили „два или повече индикатора за рисково и/или дезадаптивно поведение от Списък с настъпили промени в поведението – индикатори за разпознаване на прояви на рисково и дезадаптивно поведение в последните 6 месеца“. Тези индикатори са посочени в специални приложения към Наредбата (виж каре). Всеки, който откаже да бъде изследван, ще попълва специална декларация със съответните последици. Всяко проучване ще приключва с нарочна експертна психологическа оценка.

При изследването ще се гледа за „дезадаптивно поведение“. Според наредбата, това са всички прояви в поведението на държавен служител на МВР, които са предпоставка за трайно неефективно изпълнение на служебните задължения. Те могат да включват злоупотреба с алкохол и психоактивни вещества, хазартна зависимост, хронични стресови състояния, породени от травматизъм или житейски кризи, склонност към импулсивно, непровокирано от ситуациите агресивно поведение и междуличностна конфликтност“. В тази графа са включени и „устойчив маниен или депресивен фон на настроението, прекомерна сензитивност и тревожност, емоционална ранимост, фобии, наличие на странни мисли и идеи, противоречащи на реалността и водещи до лоша социална адаптация и превратно интерпретиране на действителните събития“.

Наредбата градира и определя и какво е „рисково поведение“. За такова се приема  дезадаптивно поведение, което обаче представлява заплаха за живота и сигурността на държавния служител или за живота и сигурността на други лица.

„Проявите на рисково поведение включват очевидно некореспондиращи с реалността мисли и поведение, неоснователна мнителност и подозрителност, изблици на неконтролируем гняв и агресивност, мисли за самоубийство“, пише в документа.

Изрично е предвидено, че в случай, че по време на психологичното изследване се установи суициден риск (риск от самоубийство) и/или риск от нараняване на други лица и/или съмнение за психична болест, то комисията прекратява процедурата за определяне и възстановяване на психологичната пригодност и насочва държавния служител за психиатричен преглед и евентуално лечение.

Изледванията ще приключват със заключения дали съответния служител е пригоден или е непригоден за заеманата служба. 

Индикатори за разпознаване на прояви на рисково и дезадаптивно поведение, за които ще се следи

І. ПРОБЛЕМИ В ПРОФЕСИОНАЛНАТА АДАПТАЦИЯ

– системни оплаквания за лесна уморяемост и невъзможност да издържа на натоварвания в служебната дейност в обичайните работна среда и режим;

– трудности при изпълнение на функционалните задължения в обичайните работна среда и режим;

– настъпили промени в познавателната сфера, които влошават изпълнението на ежедневните задачи: затруднения в концентрацията на вниманието, забавено мислене, промени в паметовите възможности (често забравяне, неприсъщо до момента)

ІІ. ПРОБЛЕМИ В МЕЖДУЛИЧНОСТНИТЕ ОТНОШЕНИЯ И РАБОТАТА В ЕКИП

– превратно тълкуване и изопачаване постъпките и решенията на другите, което системно затруднява служебната дейност;

– мнителност и подозрителност спрямо колеги или граждани, пречещи на изпълнението на служебните задачи;

– поява на склонност към самоизолиране, прекомерна предпазливост и недоверчивост, трудности при интегрирането в дейността на групата.

– създаване на конфликти, конфронтация с колеги или граждани; o опити за физическа саморазправа;
– отправяне на заплахи за саморазправа.

ІІІ. СКЛОННОСТ КЪМ НЕОБМИСЛЕНИ ДЕЙСТВИЯ

– импулсивни, необмислени действия или решения, застрашаващи сериозно здравето или живота на граждани, колеги или на самия него;

– прекалена самонадеяност, склонност към поемане на необмислени рискове, които потенциално могат да застрашат здравето или живота на граждани, колеги или на самия него;

ІV. ЕМОЦИОНАЛНИ ПРОБЛЕМИ

– перманентно повишено и еуфорично настроение, независимо от обстоятелствата; 

– избухливост и гневност, които са несъответни на ситуацията;
– непрекъснато мрачно настроение, потиснатост, отпадналост;

– честа и рязка смяна на настроенията

– чести неоснователни страхове, които препятстват изпълнението на възложените задачи.

V. ПОЯВА НА СТРАННИ МИСЛИ, ИДЕИ И ПОВЕДЕНИЕ

– настъпили странност и ексцентричност в поведението;
– споделяне на некореспондиращи с реалността мисли и идеи;
– ирационални твърдения (напр. вярване в собствени свръх-способности, ирационални страхове от преследване и т.н.)
– често повтарящи се безсмислени действия (напр. движение в кръг, тръгване и връщане на едно и също място и т.н.);
– рязка промяна на обичайните навици и предпочитания, будеща тревога, поради своя характер или нелогичност.

VІ. СИСТЕМНА ЗЛОУПОТРЕБА С АЛКОХОЛ ИЛИ СЪМНЕНИЯ ЗА ТАКАВА

– сигнали от познати или колеги за злоупотреба с алкохол; занемарен външен вид, влошена лична хигиена;
– бледност, нездрав външен вид, рязка промяна в теглото; треперене на ръцете

– внезапни промени на настроението

– загуба на интерес към предпочитани дейности (хоби, спорт и др.).

VІІ. ХАЗАРТНА ЗАВИСИМОСТ

– получена информация, за системни залагания на хазартни игри, водещи до пристрастяване и бързо натрупване на финансови задължения (дългове);

– чести взимания пари на заем от близки, колеги и забавяне и/или забравяне на връщането им;

–  получена информация от банки и други финансови институции, че служител с кредити от тях, системно забавя погасяването им;

– загуба на интерес или отказ от обичайните преди това активности (работа, семейство, приятели) и фиксиране основно върху теми, свързани с хазарта.

Източник: „СЕГА“

Прегледана: 48534

Оставете отговор

Вашият електронен адрес няма да бъде публикуван.

Този уебсайт използва бисквитки за да подобри вашето пребиваване на него. Приемам Научете повече