Онлайн образование – какво научиха учениците през 2020 година?

- Advertisement -

Българското училище посреща 2021 г. с празни класни стаи и затворени сгради

Тъмни класни стаи, празни коридори – без ученици, без детски глъч, без подготовка за Рождество и Нова година, без тържества, без коледни пазари, без подаръци…Така българското училище посреща новата 2021 година. Защото светът изпраща една необичайна година, белязана от коронавируса – отричан от някои, преекспониран от други, но затворил граници, икономики, образование, опитал се да постави на пауза социалния ни живот.

През 2020 г. образованието не само в България, но и по целия свят коренно се промени, а отражението върху подготовката на младите хора тепърва ще се види.

На 13 март държавата се затвори заради заплахата от неизвестното, три дни след въведеното извънредно положение – на 16 март, стартира дистанционното обучение. Деца и учители си останаха вкъщи пред електронните устройства. И докато в икономиката нещата тръгнаха тромаво, а често мерките се оказаха и безплодни, образованието успя да реагира бързо и буквално за седмица-две влезе в нова фаза – изцяло дигитално преподаване и то за месеци наред.

Онлайн обучението постави много неизвестни, които трябваше да се решават в движение. Наложи се бързо да се действа, защото българското образование не се беше изправяло пред виртуален вариант на преподаване. Почти в крачка се уточняваха платформи, създаваха се акаунти, обучаваха се учителите. За учениците вариантът се оказа по-лек като преход, но проблем имаше в малките населени места, където част от учениците нямаха техника. Ден след старта на онлайн обучението министър Красимир Вълчев заяви, че 5% от децата нямат интернет свързаност, затова договори с мобилните оператори да поставят Wi-Fi точки безплатно, за да може този процент да бъде „покрит”. Образователното министерство създаде 800 000 профила на учители и ученици в платформата Microsoft Teams, чрез които се работеше.

Вълчев обеща, че годината няма да бъде нулева, защото по-голямата част от материала е минат. До април големият въпрос беше как ще приключи тя и дали учениците ще се върнат в класните стаи. Когато се разбра, че връщане в клас няма да има, учителите се впуснаха да наваксат в преподаване на нов материал, изпитване, тестове, оценяване. Но с напредване на онлайн обучението все повече родителите недоволстваха, че им се налага да заместват учителите, особено при най-малките, където дистационното преподаване се оказа и най-трудно. Започнаха да се чуват гласове, че децата ще си останат неграмотни.

Снимка: istock

Към май месец все по-актуални ставаха въпросите за матурите и кандидат-студентските изпити. Вълчев успокои, че риск от заразяване в училище няма, взети са достатъчно мерки за дезинфекция – затова в училищата ще се явят  само 7 и 12 клас, а изпитите за 4 и 10 клас бяха отложени. От конспекта по БЕЛ отпаднаха автори, защото не се знаеше дали те са били добре усвоени. Не се разбра какво точно са научили учениците и колко ефективно е било онлайн обучението, но МОН съобщи, че изпитите са с резултати, съпоставими с миналогодишните. Заради COVID-19 МОН препоръча баловете да бъдат отложени и да се проведат след края на извънредната епидемична обстановка. И въпреки това на доста места абитуриентите празнуваха.

След края на годината започна и равносметката – МОН отчете, че е завършила успешно, учители пък признаха, че им е било трудно, но са се мобилизирали и че кризата е родила  възможности за развитие. През юли Министерството обяви, че повече няма да има дървени и грипни ваканции, а при нужда –  ще се преминава в електронна среда, защото системата вече била подготвена. Появи се и идея 20% от часовете да са в електронна среда, за да не се налага децата да става прекалено рано или да си тръгват прекалено късно от учебни занятия.

Въпреки че всичко се въртеше около пандемия, коронавирус, онлайн обучение, Министерството продължи да прави планове за подобрение на образователните програми, така че българчетата да не са във втората половина на международните тестове на PISA. И тъй като математиката в V и VI клас се оказа най-голям проблем,  образователното министерство предложи увеличение на часовете – с половин час седмично. Предложи и отпадане на фактология при природните науки, която пречела на придобиване на умения. МОН предложи и нов предмет – дигитални технологии и креативеност за V и VI клас, а предметът „Околен свят“ в I и II клас се преименува на „Родинознание“.

Може би най-важната заявка, която обяви Министерството, е промяна на оценителната система за държавни зрелостни изпити, но….след две години. Максималният брой точки ще стане 100, а 30 точки ще са за тройка. Сега тройката е 23 точки. Идея на МОН е и от 2022-2023 година изпитът след 7 клас по БЕЛ да се съчетае с обществени науки, а математиката – с природни науки. МОН не се е отказа и от друга идея – за задължителна предучилища подготовка за 4-годишните. Същевременно България се оказа сред страните в ЕС с най-голям ръст на учителските заплати.

Лятото мина бързо, но основният въпрос отново беше как ще започне учебната година – всички искаха да е присъствена, а МОН обясни, че най-вероятно ще е хибридна. Есенните месеци започнаха със скок на заразените както в обществото, така и в училищата – учители, ученици, персонал от детските градини, имаше и учители загубили битката с болестта. И Министерството започна частично да затваря системата – всяко училище имаше свободата да решава за какъв пероид и колко паралелки да карантинира при 20% болни.

Снимка: Pixabuy.com

Точно преди началото на учебната година излезе стряскаща статистика: има пик на деца с късогледство заради онлайн обучението. Офталмологът доц. д-р Александър Оскар посъветва родителите – компютърът, десктопът да са предпочитани за учене. „Телефоните са най-опасни, защото децата доближават екрана непосредствено пред очите си. Изключително много натоварват и зрителната система, и нервната система“, обясни докторът.

Това беше и време на противопоставяне – не за качеството на обучение, а за мерките срещу коронавируса – за и против маските в час, за и против присъственото обучение, появи се идеята директорите да бъдат глобявани до 2000 лева, ако не спазват противоепидечичните мерки. А на помощ на училищата се притекоха студенти по педагогика, които влизаха в час, за да заместят болните учители. Оказа се, че системата може да намери резерви – 500 студентите се записаха в списъка на МОН, като се очакваше броят им да набъбне до 1000.

С увеличаване броя на заразените учители все повече преподаватели настояваха за онлайн обучение – те заплашиха с отпуски и с молби за напускане. Обезпокоени от многото смъртни случаи на техни колеги заради  коронавируса, педагозите определиха като неефективни и неадекватни мерките на министерствата на здравеопазването и на образованието.

Успешна година обаче отчетоха родните ВУЗ-ове. Коронавирусът остави много от завършилите гимназисти в страната. За да е по-лесно и да се избегне струпване в залите, МОН реши – резултатите от матурите да са вход за почти всички университети в страната. Кандидатстудентски изпити се проведоха само по биология и химия за „Медицина“ и „Фармация“, и по математика, но и там се оказа, че балът за прием е паднал значително. В много ВУЗ-ове местата бяха на 100% запълнени. С началото на годината повечето университети избраха хибриден начин на обучение, но голяма част от студентите не бяха доволни и поискаха да са в залите.

На 27-и ноември държавата отново беше затворена, макар и не така драстично както през март – отново се изпразниха класни стаи, детските градини и университетите – решението беше до 21 декември, но дни преди изтичането на срока кабинетът удължи мерките до края на януари 2021 г.  А заради онлайн обучението МОН удължи учебната година – малките от 1 до 3 клас ще завършат на 23 юни 2021 г., а от 4 до 6 клас включително – на 30 юни. Мотивът – да имат две допълнителни седмици за учене, в които да се навакса с учебния материал.

А дали наученото през тази година остави трайни следи и умения?

Според проф. Тодор Танев при дистанционната форма на обучение усвояемостта на учебния материал е изключително ниска – изследвания говорят за около 15%. Проф. Сергей Игнатов допълни, че с дистанционното обучение преподавателите са се превърнали в гидове в музей – показвали картинки. Самите студенти си оцениха дистанционното обучение „като една голяма почивка”.

А златният учител на България физикът Теодосий Теодосиев каза, че откъсването на хората от работа, училище, университет може да бъде фатално. Според него не е редно училищата да бъдат затваряни заради коронавируса. Тео обясни, че онлайн обучението ще доведе до тотална неграмотност сред учениците и който иска да си спаси детето си, трябва да го накара да учи по 15 часа на ден. „Светът се омързеливи, оставихме всичко да правят китайците, тези от далечния Изток. Останалият свят отива на упадък… Хората не искат да мислят“, смята той.

Според социолози задържането на децата вкъщи още няколко месеца ще затрудни значително родителите и на практика ще провали учебната година за учениците до 4-5 клас, но това било цена, която трябвало да се плати, за да спре пандемията и смъртността.

От МОН също заявиха, че най-доброто образование е присъственото, но … друга опция нямало. „Това беше начинът да спасим учебната година. Успяхме да минимизираме щетите”, оцени министър Красимир Вълчев.

И заради коронавируса българското образование навлиза в новата 2021 година отново онлайн.

Източник: Dnes.bg

Прегледана: 42723

Оставете отговор

Вашият електронен адрес няма да бъде публикуван.

Този уебсайт използва бисквитки за да подобри вашето пребиваване на него. Приемам Научете повече