Училище 2020 – дистанционно и все още нереформирано

- Advertisement -

Учениците продължават да възпроизвеждат знания, вместо да се учат на умения, констатира годишният анализ „Образование България 2030“

По принуда българското образование направи невероятен скок в дигиталната ера тази година. Дистанционното обучение бе единственото възможно спасение, но то не бе лишено от проблеми и донесе не малко дефицити. Малко е вероятно годината да бъде обявена за нулева, но тя на практика е връщане назад в развитието на хиляди деца.


Поглед към този и други проблеми на системата отправя организацията „Образование България 2030“. За четвърта година тя публикува мониторингов доклад за образователната система в България, който проследява ефекта от политиките в 4 сфери- равен достъп до качествено образование, резултати на учениците, образователна макросреда и приложимост на образованието. Тази година пандемията от COVID-19 добави нова сфера – образованието в условията на криза.

Все още тъпчем със знания, а не изграждаме умения 

Преди почти 5 г. училищният закон регламентира преход към нови цели в образованието – да се преподават и умения, а не само да се запаметяват и възпроизвеждат знания. Това бе подплатено с допълнителни мерки – увеличаване на учителските заплати, нови учебни предмети и програми, промяна на формата на националното външно оценяване (НВО), държавните зрелостни изпити (ДЗИ), нов статус за иновативните училища и др. Ключовите компетентности обаче все още масово присъстват само формално в обучението на учениците, но реално не се развиват ефективно в класната стая. „Промените  бяха неефективно разработени и в резултат очакванията към учениците продължават да бъдат приоритетно фокусирани върху усвояването на предметно знание“, заключават от „Образование България 2030“. И припомнят, че резултатите на учениците не само не се подобряват, а се влошават. За справка: според PISA 2018 46% от 15-годишните ученици у нас са функционално неграмотни (при 40% през 2015 г).

Затова препоръката е очакваните резултати от обучението да бъдат приоритетно ориентирани към формирането на компетентности, а не на предметно знание, което може да стане чрез разработване на учебна рамка на компетентностите (Curriculum Framework) или чрез нова, очевидно по-качествена, промяна на учебните програми.

„Атанас го няма“ 

Въпреки успешното връщане или записване за първи път на 49 000 деца и ученици в образователната система, Механизмът за обхващането и задържането им в клас не успява да се справи с високите нива на отпадане от образованието, смятат експертите. През 2019/20 г. 3% от учениците са напуснали училище преждевременно – дял, почти непроменен за последните 5 г., а едва 78.7% от децата посещават детска градина (при средно 95.4% за ЕС). Мерките, които трябва да се справят с тези проблеми – като задължителна градина за 4-годишните и санкции за непосещаване на училище, имат противоречив и неясен ефект. Тук основният им съвет е МОН да направи задълбочен анализ на механизма, особено в частта му „задържане“, където има ниска ефективност, както и да се добавят нови мерки спрямо различните причини за отпадане, вкл. допълнителни дейности по адаптиране на учениците в клас и превенция на повторното им отпадане.

От 2016 г. организацията проследява развитието на Атанас – тогава в 4-ти клас, днес вече на 14 г. – дете в едно средностатистическо училище, някъде в средата на България, един от трима отличници в клас, в който повечето деца са като него, от махалата. Последните години той редовно разказвал как е сред малкото в махалата, които искат да учат, и е голям отличник, как половината му клас не стъпва в училище, как съучениците му играят кючек в час, как традиционно има проблем с английския, но се справя брилянтно с другите предмети. Тази година обаче от екипа не успяват да го открият – всички телефони били изключени. „Атанас го няма“, казала им негова съученичка. Цялото семейство било заминало за Германия, град Вупертал в Рур.

На теория – добре, на практика – зле

В началото на 2020 г. (преди пандемията) данните показват, че българските младежи се реализират по-добре на пазара на труда в сравнение с преди 10 г. През 2020 г. 80.7% от наскоро завършилите образованието си българи между 20 и 34 г. са заети на пазара на труда (при средно 80.9% за ЕС). Въпреки напредъка обаче 85% от работодателите смятат, че намирането на служители с правилните умения и квалификация е станало по-трудно от преди, а България продължава да бъде сред групата на слабо представящите се страни в областта на изграждането на уменията на работната сила.

Все още има какво да се желае по отношение на качеството на професионалното образование – като подобряване на взаимодействието с бизнеса, актуализиране на учебните програми, създаване на иновативна среда на учене и др., както и въвеждане на механизъм за оценка на качеството на професионалното образование и реализацията на завършващите, който според изследователите би могъл да бъде обвързан с финансирането на професионалните училища. Дуалното обучение се развива все по-устойчиво, но е нужен механизъм за оценка на неговото качество, както и да бъдат привлечени повече млади преподаватели, особено по предметите по професия, заключават образователните експерти.

„Българският бизнес абсолютно осъзнава, че има голямо неравенство между уменията на българските ученици и че то се увеличава“, е цитиран да казва в доклад Божидар Нейчев, съдружник в PwC България. „Въпросът е, че компаниите подхождат практично – могат ли да му повлияят и ако видят, че не могат, не го правят. Така влизаме в един много неприятен цикъл“, признава той.

Ох, тази квалификация!


В периода 2016-20 г. бюджетът ни за образование нарасна значително до 3.8% от БВП (при около 3.5% през предходните години). Страната ни обаче продължава да изостава по този показател от средното за ЕС ниво от 4.6% от БВП. Освен това в повишаването на разходите за образование не бе поставен ясен фокус върху тяхното ефективно и целенасочено използване, смятат изследователите. Те отчитат, че са се увеличили националните програми за развитие на образованието, учителската заплата е надскочила средната работна заплата за повечето области у нас, привличането на млади учители е станало важен приоритет, подобрил се е моделът на финансиране на училищата, започнали са и инспекциите на Националния инспекторат по образованието. „Бяха предприети мерки, които да стимулират младите хора да избират учителската професия, но не бяха направени реални стъпки за гарантиране на тяхната качествена подготовка“, казват от „Образование България 2030“.

Анализаторите смятат, че системата все още няма изграден механизъм, който да обвърже ясно задължителната квалификация на учителите с по-качествено преподаване в училище и по-добри резултати на учениците. Липсва и механизъм, който да проследява качеството на предлаганите квалификационни обучения за учителите – една от болните теми на родното образование. Затова и основната им препоръка е да се въведе механизъм за оценка на качеството на продължаващата квалификация на педагогическите специалисти. 

Образование и COVID-19


Кризата, предизвикана от разпространението на COVID-19, промени изцяло обучителния процес. За кратко време училищните екипи успяха да се адаптират и да продължат образователния процес. За по-голямата част от учениците обучението се провеждаше дистанционно (по данни на МОН 10% от учениците не бяха включени в дистанционно обучение в е-среда). Необходими са обаче допълнителни усилия за осигуряване на достъп на всички ученици до качествено онлайн обучение.

Изследователите смятат, че все още не е ясно какъв е бил ефектът на затварянето на училищата върху резултатите на учениците, за които обучението е било дистанционно, и за тези, които не са имали възможност да се включат в такова. Основните съвети тук са да се инвестира в необходимите образователна инфраструктура и условия всички ученици да имат достъп не само до образование, но и до качествен учебен процес в условията на криза. Това включва както технологичните решения за обучението в извънредни условия, така и подготовката на учителите и останалите заинтересовани страни да бъдат пълноценни участници в обучителния процес.

Източник: „СЕГА“

Прегледана: 41981

Оставете отговор

Вашият електронен адрес няма да бъде публикуван.

Този уебсайт използва бисквитки за да подобри вашето пребиваване на него. Приемам Научете повече