Училището се качи в поршето на технологиите, но има ли книжка?

- Advertisement -

Пандемията не само че не обърна каруцата на образованието, ами го качи на чисто новото порше на технологиите. Да имаш техническа възможност и да я използваш ефективно не е едно и също.  Победители в крайна сметка ще са учениците на онези, които след първата обиколка не се качиха на почетната стълбичка да гръмнат шампанско. А записаха допълнителни часове по кормуване. 

 Пандемията стовари канара на пътя на българското училище, което се е завтекло  към бъдещето – обучението от разстояние в електронна среда. И от него си зависи дали ще се препъне и ще падне, или ще стане шампион по бягане с препятствия.

Този суров и ръбат къс засега не само че не обърна каруцата на образованието, ами и го качи на чисто новото порше на технологиите.

И всичко щеше да е прекрасно чак до хепиенда със спасената учебна година и финалните надписи със сценаристите от МОН и всички изпълнители на главни и второстепенни роли, ако някои от тях не бяха седнали зад волана без книжка.

Тепърва анализаторите, МОН, новите лидери в образованието, умниците в социалните мрежи, родителите, всякакви асоциации, антимаскъри, антиваксъри и прочее борци за качествена и иновативна образователна система ще се произнасят дали инцидентите по пътя от март до януари са били

ламаринени катастрофи или челен удар в мантинелата.

Лудешкото пътуване започна на фаталния 13 март – с обявяването на извънредното положение заради Ковид-19, което превърна за всички 2020 г. във време на изпитания, загуби и победи.

Пловдивските учители успяха само от петък по обяд до неделя вечер  да напомпат гумите, да проверят маслото и да застанат на старта. Имаха известна преднина пред колегите – общинската програма за дигитализация, която към онзи момент вече бе въвела в учебните заведения облачните технологии.  Така пътуването през първия уикенд бе само от учебните сгради до „вратата“ на виртуалните класни стаи, накъдето трябваше да бъдат упътени и родителите на по-малките деца. Обаче на някои все пак им беше за първи път.

Въпреки това най-големите оптимисти побързаха да развеят черно-белия кариран флаг още на старта, преди да се види след колко обиколки е финишът – и Пловдив се окичи с титлата на лидер. Вярно,

докато другите още търсеха ключа за Гугъл класрум, ние вече се бяхме настанили вътре с 20 000 профила на ученици и учители.

900 преподаватели и администратори вече бяха минали обучения от програмата „Училище в облака“, а от тях 170 вече бяха сертифицирани от Гугъл.

Колко помогна това обаче там, където не само че никой не е виждал хромбук, ами и изобщо няма интернет, а родителите едва сричат, камо ли да имат някаква начална дигитална компетентност, за да подкрепят децата?

МОН отчете около 70% обхванати, което автоматично изключи от системата почти една трета от учениците. После призна, че обучението в електронна среда не е ефективно и за начален курс. Което отряза от привидния успех още една четвърт от системата. И излезе, че подходът е проработил реално за има-няма 30-40 на сто от децата. И то само ако се приеме, че всички са били във висока степен мотивирани, старателни и съвестни – да не шмекеруват и да не заглушават микрофона на учителите.

Което те си знаят дали е така

Обаче през април, май и юни не беше време да се мисли за това, а за НВО, ДЗИ и абитуриентски балове. Накрая се отчетоха успехите, обаче като от изпитните тестове отпадна материалът от трите месеца онлайн.

А някои така и не разбраха, че  да си купиш поршето и да го вкараш в гаража не е като да можеш да го контролираш по високоскоростна отсечка.  И продължи друсането и криволиченето по аутобана на онлайн обучението.

Някои толкова се залисаха по святкащите лампи на таблото, електрониката и екстрите в купето, като чатове, видеовръзки и електронни уроци, че

забравиха да поглеждат в огледалото  дали пасажерите са още на задната седалка.

А когато все пак го направиха, се оказа, че  повечето ученици са слезли много отдавна.

Губят концентрация при обучение пред екрана след 20-ата минута, а са прекарвали там по 5-6 часа на ден, установи проучване на Института за изследвания в образованието, поръчано от МОН. При половината педагози учениците често не остават докрай в занятие онлайн, в часовете на 40% редовно има отсъстващи. Едва 36% от учителите определят ученето през този период като пълноценно. Всеки втори посочва, че много от неговите ученици са изпитвали затруднения, а 71% – че децата са имали нужда от допълнително време за разбиране и усвояване на материала.

Според 44% от родителите детето им е получавало повече задачи, отколкото при присъствено обучение. Преценката им е, че децата по-скоро не са успели да усвоят учебния материал – 58% са скептични дали обучението от разстояние е постигнало същата ефективност, каквато би била при редовни занятия. Само 29% смятат, че ефективността на двете форми е еднаква.

Притеснителни са и резултатите по отношение на учениците. При  обучение от разстояние в електронна среда всеки пети (21%) има ниска поведенческа ангажираност, всеки четвърти (24% ) e с ниска емоционална ангажираност, а почти една трета (30%) – с ниска когнитивна ангажираност. Казано най-просто, ученето страда, страдат и децата. Така след месеците на сериозно претоварване с електронни ресурси, физическо обездвижване и психическо затормозяване в началото на тази учебна година входните нива отчетоха дефицити и една единица по-нисък успех.

Престоят в бокса на лятото даде много малко време за смяна на гумите –

на тези, които изобщо разбраха, че да имаш техническа възможност и да я използваш ефективно не е едно и също. Обаче, докато колата беше на трупчета, колко свалиха презентациите по шаблон, за да ги заменят с проектно-базирано обучение? Например. Колко чуха съветите да не държат децата с часове пред устройствата в синхронно обучение, а да възлагат задачи, като  във видеовръзките дават насоки и проверяват резултати?

Но пък много сили отидоха в чертаене на планове за организация в училищата, изолатори, дезинфекция и мерки. А същинските и наложителните в държавата се отлагаха, докато си заминат чартърите с чужденците от курортите.

Тъкмо болидите влязоха в трасето на новата учебна година и аха да катастрофират в гумените стени край пистата – сводките за ръста на новозаболелите от коронавирус.

Свят се зави и на най-добре подготвените в детелината на възможните решения –

превключване онлайн заради достигнати 15% заболели с грипоподобни симптоми, по решение на Областния щаб или по искане на директора – съгласувано с МОН, ако касае повече от половината паралелки, и само с Педагогически съвет и родители – за по-малък дял от учениците. 

И втората обиколка на онлайн пистата вече мина.

А не се знае колко ще има още. 

Победители в крайна сметка ще са учениците на онези, които не се качиха на почетната стълбичка да гръмнат шампанското. А записаха допълнителни часове по кормуване. Защото е много хубаво да имаш порше, но и с опелче се стига далеч – стига да знаеш как да го поддържаш, кога да натискаш газта и спирачката. И коя е посоката, която да държи воланът. 

Автор:  Елица Кандева

Източник: „Марица“

Прегледана: 40079

Оставете отговор

Вашият електронен адрес няма да бъде публикуван.

Този уебсайт използва бисквитки за да подобри вашето пребиваване на него. Приемам Научете повече