Година след първия локдаун: Мерките не работят, пандемията надделява, цари хаос и безвремие

- Advertisement -

На пресконференция на Националния оперативен щаб (НОЩ) беше изтъкнато, че няма да има допълнителни мерки, защото те не работят. Причината била в това, че хората не ги спазват. Според мен, истината е друга. Хората не могат да спазват мерките, дори и да искат.

Много често тези, които са най-прилежни, защото са най-уплашени, имат повече симптоми, защото имунната им система се срива от страха и стреса около пандемията. В науката и в медицината истината се установява само чрез сравнение на сравними големи групи хора през един и същ период от време (едната група е изложена на интервенция или лекарство, а другата не).

Една година по-късно, данните показват, че при сравнение на сравними страни мерките никъде на са довели до спад в смъртността на човек от населението. Например, Белгия, Чехия и Англия прилагат локдаун, но не са с по-ниска смъртност от Холандия и Швеция. Същото се отнася и при сравнение на Бразилия (без локдаун) с Аржентина и Перу, или Беларус с България.

Дори и с по-старо население, несравнимо по-свободната Флорида не е по-зле от Калифорния, чийто губернатор наложи драконовски мерки. Страхувам се, че повечето политици не разбират сложността на (i) човешката природа и (ii) експерименталния принцип в науката. Локдауните биха работили отлично в един идеален свят, т.е. в лабораторни условия, когато изследователите контролират повечето фактори.

Разбира се, пълната социална изолация ще спре разпространението на вируса и ще намали броя на жертвите. Това обаче не е възможно, тъй като хората са социално свързани. Те биха загинали изолирани един от друг, не само защото имат нужда от закупуване на храна, но също и от човешкото присъствие и докосване. Изглежда, че значението на тази основна социално-биологична взаимозависимост е слабо разбрано и недостатъчно оценено.

По аналогия: Едно е да откриете благоприятния ефект на лекарството в клетъчна линия или в изолирана тъкан и съвсем различно нещо е да докажете ефекта му върху целия, изключително сложен организъм, където взаимодействията между различни клетки, тъкани, органи и системи е толкова преплетен, че е невъзможно да се предскаже действителният ефект на лекарството, освен ако не се направи експеримент.

Затова, след първоначалното проучване на клетъчно ниво, изследователите провеждат експерименти, сравняващи големи групи подобни организми от един и същи вид, със и без лекарството. По същия начин изглежда логично да се прилагат локдауни, защото те наистина са ефективни в малки, изолирани системи като Нова Зеландия например.

Година по-късно експерименталните доказателства от прилагането на санитарни мерки в други, по-сложни и преплетени системи, ясно показват, че на практика локдауните и маските не носят никакви медицински ползи, независимо от теорията, която ни казва, че би трябвало мерките да работят. Именно затова науката се базира на експериментални наблюдения, а не само на теории.

Боя се, че политиците са твърде арогантни относно властта си над природата. Не осъзнават ли те, че човешките общества са твърде комплексни и социално свързани, за да се да прилагат повсеместни изолационни мерки към пандемия, чийто общо популационен морталитет е сравнително нисък (около 0.15% от цялото население, което е изложено на вируса)? Mерки са нужни само за рисковите групи. Данните показват, че няма смисъл да се прилага повсеместен локдаун, защото той води до изключително вредни както социално-икономически така и психологически странични ефекти, които на практика елиминират техните евентуални епидемиологически ползи.

Основният въпрос е: Защо политиците продължават със същите мерки, които явно не работят както показват натрупаните експериментални данни от март 2020 г. насам? Нима тези, които препоръчват локдауните биха продължили да дават на собственото си дете лекарство, което не води до подобряване, а го уврежда повече? Изглежда не е случаен фактът, че единствената страна в Европейския съюз без локдаун е също единствена по друг показател. Шведската конституция изисква такива решения да се вземат не от политици, а от независима здравна агенция. Не е ли далеч по-ефективно и по-евтино да се осигурят допълнителни ресурси в здравната система? Защо сега се харчат трилиони за възстановяване на съсипаните икономики по света, вместо да се вложат няколко милиарда в здравната система?

Автор: Д-р Владимир Гърков

Източник: Actualno.com

Прегледана: 46527

Оставете отговор

Вашият електронен адрес няма да бъде публикуван.

Този уебсайт използва бисквитки за да подобри вашето пребиваване на него. Приемам Научете повече