- Advertisement -
Държавата е укрила грешките на МВР при „ювелирната“ акция в Лясковец, реши съдът в Страсбург
Роднини на командоса Емил Шарков, който загина при скандална спецакция през 2014 г. в Лясковец, осъдиха България в Европейския съд по правата на човека в Страсбург. Причината е, че властите са засекретили чак до 2020 г. докладите от вътрешното разследване в рамките на МВР за грешките, допуснати при планирането и провеждането на операцията в Лясковец, съобщава „Капитал“. На трите жени от семейството на командоса е присъдено обезщетение за неимуществено вреди от по 8000 евро на човек.
ЕСПЧ приема, че близките не са имали достъп до тези доклади и съответно не са могли да търсят обезщетения срещу държавата за лошо планирана операция. Чак след изтичане на срока за класифициране на информацията от вътрешните проверки, роднините са получили достъп до докладите, но извън срока да заведат дело през националните съдилища за обезщетение срещу държавата.
Злополучната акция на МВР през 2014 г. в Лясковец завърши със смъртта на Шарков и раняването на още няколко души от Специализирания отряд за борба с тероризма. Тогава полицията трябваше да изведе от дома му Петко Петков, който се беше барикадирал и заплашваше, че ще стреля по училищен двор. След грандиозния провал персонално бяха обвинявани тогавашният главен секретар на МВР Светлозар Лазаров, зам. главният прокурор Борислав Сарафов, тогавашният шеф на „Криминална полиция“ Атанас Илков и други, които са планирали и оглавявали операцията. Никой обаче не понесе каквато и да е отговорност.
Впоследствие от МВР хвърлиха вината върху двама местни полицаи, които на своя глава отишли да снимат кооперацията, където живее Петков, и били забелязани. Затова мъжът чакал буден и въоръжен с 4 пушки и започнал стрелба веднага след като СОБТ нахлули. През 2017 г. Петков окончателно бе осъден на доживотен затвор без право на замяна. Така вината беше стоварена единствено върху убиеца, а полицейските началници от това време просперираха в професията.
Припомняме:
Трагичната операция на МВР срещу Петко Петков от Лясковец си има дългогодишна предистория. Преди да се стигне до щурма на Специализирания отряд за борба с тероризма (СОБТ), при който Петков уби командоса Емил Шарков, институциите са писали много. Докладни записки, разрешителни, решения, разпореждания и т.н. Сред най-интересните от тях са разрешителните, по силата на които Петков купува оръжията си – 4 ловни пушки. Т.е. МВР първо му разрешава да се въоръжи, а след това решава, че е опасен и пушките трябва да му се отнемат на всяка цена.
От операцията минаха повече от две години. През това време Петков бе осъден на доживотен затвор без право на замяна. Ако зависеше от МВР, всички подробности щяха завинаги да се засекретят, но добре че присъдите и мотивите към тях са публични и оттам може да се събере малко информация какво се е случило в Лясковец на 14 март 2014 г., а и преди това.
През 2002 г. Петков полага изпити пред горското стопанство в Горна Оряховица и придобива право на лов. Година по-късно подава искане в местното МВР да му се разреши покупката на две ловни оръжия. По случая е изготвена докладна записка. В нея е записано, че „няма влезли в сила присъди за умишлени престъпления, няма образувани досъдебни производства, няма данни за системно и грубо нарушаване на обществения ред, както и няма укрити доходи, печалби и имущества… не страда от психични заболявания, както и няма данни за системна злоупотреба на алкохол, наркотични и психотропни вещества“. Посочва се обаче, че бил в конфликт със съседи, заплашвал ги със саморазправа и няма условия за съхранение на оръжията. Разрешително му е отказано. Три години по-късно Петков отново подава искане. Този път получава разрешение. Купува гладкоцевен автомат и карабина. През 2009 г. подава ново искане и си купува още една карабина, както и още една след година. От 2005 г. не работи, а от 2010 г. спира да излиза от дома си, пише в мотивите към присъдата на Великотърновския окръжен съд.
През следващите две години Петков започва да барикадира жилището си – монтира допълнителна метална врата, укрепва я с пружина от легло, слага райбери на старата, на прозорците поставя радиаторна ламарина, метални и дървени пръти. Така заварват жилището от СОБТ.
Атаката на баретите започва в 6 ч. на 14 март 2014 г. Поводът – директорът на училището в близост до дома на Петков се оплаква от заплахи. В тях мъжът заявява, че ако учениците продължават да минават покрай дома му без учител, да го замерват с камъни и да го обиждат, „ще се стигне до саморазправи с трагичен край“.
Решението за операцията се взема предишния ден на съвещание в прокуратурата. Същия ден тогавашният главен секретар на МВР Светлозар Лазаров издава заповед за участието на СОБТ. В 1 ч. на 14 март се провежда инструктаж, а малко преди 6 ч. баретите пристигат в Лясковец. Разделят се на три екипа –
два под терасите, един пред входната врата
Операцията започва със стрелба на халосни патрони, за да се отвлече вниманието на Петков. Обаче баретите не успяват да проникнат през входната врата. Трима са оставени там да подсигуряват, а останалите – в помощ на екипа под една от терасите, в който е и Шарков. Вратата на терасата е закована и барикадирана, но успяват да я разбият. В първото помещение няма никой. През портал се минава в дневна, осветена от запалена лампа. Там са Петков и майка му. Двамата се скриват в коридор, а полицаите виждат, че мъжът държи автомат, и започват да викат „Полиция, предай се“. Той се показва на вратата и стреля. След няколко разменени изстрела двамата полицаи, успели да проникнат в жилището, решават да се върнат на терасата. Единият е ранен в лявата ръка, а междувременно осветлението е угаснало заради дима от стрелбата. Раненият е изведен, на терасата остават Шарков и още един командос.
През това време третият екип влиза през другата тераса. И тази врата е барикадирана, зад нея има кашон с телевизор. Разбиват я и влизат. В първото помещение няма никой. Обезопасяват го и тръгват по коридор, където се натъкват на Петков. От около 50 см разстояние той прострелва един от тях в дясната ръка. Полицаят изпуска оръжието, опитва се да хвърли светлинно-звукова граната към коридора, където е Петков, но не успява. Отново си разменят изстрели и този ранен също е изведен. „След
прострелването на полицейските служители
Д.Ц.К. и Д.Б.К. участниците в екипите прекратили опитите за проникване в жилището и се изтеглили на прикрити позиции. Тази промяна била продиктувана от оказаната съпротива с използване на огнестрелно оръжие от П. и необходимостта от опазване живота и здравето на командосите. Екипите, които се намирали на тераса 1 и тераса 2, използвали за прикритие предпазните им средства и стените на сградата. От вътрешността на жилището продължила стрелбата на П. с произвеждането на серии единични изстрели срещу полицейските служители, които му отговаряли“, пише в мотивите на съда.
Заради продължаващата стрелба Шарков иска да донесат тежкия балистичен щит. Дотогава имат само лек. Донасят го и започват да чупят прозорците, защото нямат видимост към помещението, откъдето се стреля, но от вътрешната им страна има плат и ламарина. Шарков и друг командос застават зад този, който държи големия щит. Осветяват стаята с фенер, а Шарков подава команди към Петков да се предаде.
„В отговор от вътрешността на помещение 1 се чул мъжки глас, който казал: „Не стреляйте, ще се предам !“. Е.Ш. докладвал, че бил осъществил контакт с П., който искал да се предаде. След това Ш. отново се обърнал към П.: „Бавно излез с вдигнати ръце напред към нас! Никой няма да стреля!“. Последвали изстрели от подсъдимия П. с полуавтоматична ловна карабина в посока към вратата на тераса 1. Същият се намирал на вратата, разделяща помещенията №1 и №2. Ш., който бил зад малкия щит, се надигнал леко нагоре. Последвал нов изстрел от П. към терасата“, пише в мотивите.
Щит е занесен и на екипа на другата тераса
Въпреки това и там е прострелян още един полицай – в дясната ръка. Изведен е, оказана му е медицинска помощ от лекаря на отряда.
Главният секретар е уведомен за неуспешната операция по телефона, пристига на място и поема ръководството. На три пъти – 09.11ч., 09.32 ч. и в 09.34 ч., майката на Петков звъни на 112, обяснява, че синът й е болен, и иска линейка. Около 10 ч. доброволно излиза от апартамента. Един от полицаите посяга да й сложи белезници и тогава установява, че куршум го е ударил в кръста, където е въпросният калъф, и белезниците ги няма. По-късно са намерени в жилището. Наранявания няма, само униформата е разкъсана.
Малко след това се предава и Петков. Пропълзява до терасата с вдигнати ръце. Ранен е на няколко места, най-тежко – в корема отляво. Задържан е и откаран в болницата във Велико Търново. При огледа в жилището са открити четирите пушки, десетки гилзи, над 300 патрона и газов пистолет. Освен това е намерен мъжки шлифер „с тъмносин цвят с пришити към него в предната част четири броя ламаринени листи от поцинкована ламарина с размери 40х30 см с капронови конци и един брой ламарина със същите размери, прегъната в долната й част. В областта на гърба е пришита ламарина 40х30 см. Намерена е картонена кутия с поставен противогаз“, пише в мотивите.
За неуспешната операция тогавашното ръководство на МВР хвърля вината върху двама полицаи от Търново – Павел Ангелов и Радослав Георгиев. Ден преди операцията двамата отиват на мястото и снимат кооперацията. Не само, дават камерата на униформен, който е наблизо, и му нареждат да влезе във входа и да снима вратата на жилището. Петков ги вижда и разбира какво предстои. Приготвя оръжията си и двамата с майка му не спят цяла нощ, чакайки полицаите. Лазаров обяснява, че няма адекватно обяснение за поведението на Ангелов и Георгиев. От мотивите обаче се разбира друго – двамата са действали по заповед на началник сектор в тамошната криминална полиция.
Заради провала в Лясковец въпросният началник е уволнен. Наказани са началникът на търновската полиция и предшественикът му. Първата проверка на инспектората на МВР не открива нарушения в документите на операцията. Правителството пада, идва служебно, прави се нова проверка, излизат нередности и има нови наказания.
Присъдата на Петков не е окончателна. Подлежи на обжалване. Защитата му твърди, че е действал в условия на неизбежна отбрана и не разбрал, че хората, влезли дома му, са полицаи, защото започнали да викат „Полиция“ чак към четвъртата минута от операцията.
Източник: „СЕГА“/ „Капитал“
Прегледана: 51297