Заради чиновниците на Джипко Бибитков България изпуска “зеления” ток от Черно море

- Advertisement -

Драгомир Николов, euractiv.bg

България е на път да изпусне “зеления ток”, идващ от плаващи в Черно море платформи с “перки”, захранвани от вятъра. Затова многократно алармира Българската ветроенергийна асоциация по повод на различните версии на националния план за възстановяване, разработени от правителството в оставка на Бойко Борисов.

Независимо че планът вече има трета версия, която заради гаф на администрацията дори се оказа, че е оставена отключена и майтапчии в интернет дописаха в него “Джипко Бибипков”, “мекици и кафе” и какво ли още не, така или иначе отиващата си власт не успя да оцени по достойнство плаващите вятърни ферми. Вероятно чиновниците на Борисов не виждат, че в ЕС вече тече стремглава надпревара за разработване на подобни проекти, а Брюксел в официална своя стратегия предвижда 25 кратно увеличение на енергията от плаващите вятърни (офшорни) централи до 2050 г.

Какво залага ЕС за офшорната енергия?

Водещата цел на Брюксел за икономика неутрална от климата, постигната чрез “Зелената сделка”, включва и бум на плаващите вятърни паркове, или на такива, фиксирани за морското дъно. В късната есен на 2020 г. ЕК обяви своята Стратегия за развитие на разположените в крайбрежни води плаващи ферми с ВЕИ и очаквано заложи конкретни цели за развитието им. В момента енергията в ЕС, идваща от подобни съоръжения, възлиза на скромните 12 GW, а се залага до 2030 г. да надскочи тавана от 60 GW. И сега внимание, до 2050 г. Брюксел очаква този тип “зелена енергия” да надскочи 300 GW! Освен чрез “ферми с перки” в моретата на ЕС, тази цел се залага да бъде постигната и с 40 GW енергия, произведена от океана.

Първата плаваща ферма в света Vindeby Offshore Wind Farm е инсталирана през 1991 г. в крайбрежните води на датския остров Лоланд и носи името на град в него. По това време почти никой не вярва, че тази ферма може да се окаже нещо повече от демонстрационен проект. 30 години по-късно, реалността е друга. Офшорната енергия е в “зряла” фаза и вече осигурява ток за милиони хора по целия свят. Новите инсталации имат все по-висок капацитет и особено през последните 10 години разходите по внедряването им и времето за “избиване” на инвестицията постоянно намаляват.

Днес плаващите вятърни ферми в морето произвеждат чист, зелен ток, който е конкурентен, а понякога и по-евтин в сравнение със съществуващите технологии, работещи на базата на фосилните (изкопаеми) горива, посочват енергийните експерти на Брюксел.

“Европейските научи лаборатории и компании, специализирани в тази индустрия, бързо развиват набор технологии за използване на силата на нашите морета за производство на зелена електроенергия, от плаващи вятърни ферми, до производство на енергия от приливите и отливите на океана, от плаващи соларни ферми и използването на водорасли за производство на биогорива”, се посочва в стратегията на ЕК.

В документа директно пише, че бъдещо предимство на ЕС в областта на възобновяемите енергийни източници в морето е огромният потенциал, който имат моретата на ЕС – от Северно море и Балтийско море до Средиземно море, от Атлантическия океан до нашето Черно море.

Ако се върнем към заложената цел на ЕК до 2050 г. енергията от плаващи съоръжения в моретата и от океана да достигне 300 GW, то трябва да се каже, че Брюксел не прави сметките си без кръчмар. Прогнозните разчети на ЕК показват, че за да бъде постигната тази цел, ще са необходими около 800 млрд. евро инвестиции до 2050 г. Близо 33% от тази сума трябва да отиде за фермите във водата, а останалите средства трябват за инфраструктурна мрежа за включването им в системата.

ЕК директно посочва, че е допустимо част от тези инвестиции да бъдат подкрепени от Плана за възстановяване на ЕС за преодоляване на последствията от пандемията, по който страната ни трябва да получи над 12 млрд. лв., но явно управляващите в оставка у нас пропускат този факт. Други финансови инструменти, които също могат да се използват за постигане на целта, са Европейската инвестиционна банка, програмите ИнвестЕС и Свързана Европа, механизма за финансиране на ВЕИ, Иновативния фонд и др.

Експерти от WindEurope, европейската асоциация за офшорна енергия, уточняват, че трябва внимателно да се помисли и за подобряване на инфраструктурата на пристанищата.

“25-кратното увеличение на енергията от офшорни вятърни централи до 2050 г. изисква големи инвестиции в инфраструктура. Пристанищата ще се нуждаят от 6.5 млрд. евро инвестиции през следващите 10 години, защото цялото оборудване за офшорни вятърни паркове преминава през тях. Те ще са центровете за експлоатация и поддръжка на офшорни вятърни паркове”, посочиха оттам.

Има ли място в Черно море за “плаващите перки”?

Скорошен анализ на Световната банка хвърли светлина върху щекотливия въпрос за възможностите на Черно море за “плаващи ферми с перки” във водите му. Документът показа, че техническият потенциал за вятърна енергия от Черно море само за България и Румъния е над 100 GW. Експертите посочват, че това е около пет пъти инсталирания капацитет за производство на електроенергия в Румъния. В същото време данните на Световната банка показват, че потенциалът за Украйна, е два пъти и половина по-голям от този на България и Румъния, взети заедно. Целият потенциал на Черно море за офшорна енергия като цяло възлиза на 435 GW. (Виж графиката)

Именно тези данни станаха и повод Българската ветроенергийна асоциация да поиска още през октомври м.г. включването на проект за изследване на вятърния ресурс в Черно море в националния план за възстановяване. Това стана след публикуване на първата версия на плана за възстановяване на кабинета “Борисов”. Експертите й посочват, че страната ни има възможност за “инсталиране на вятърни централи в българското Черно море е за 26 GW (2 GW фиксирани за дъното и 24 GW плаващи)”.

“Предвид нарастващото значение на офшорната вятърна енергия в европейски мащаб и понижаващите се глобални средни цени на технологията, считаме че в стълб “Зелена България” следва да бъде очертан и финансиран проект за обследване и анализ на ветровия ресурс в Черно море, съществени техническите параметри за инсталацията и присъединяването на офшорни вятърни централи към мрежата, както и необходими регулаторни и насърчителни мерки”, посочи асоциацията в свое становище по плана на правителството.

В същото време съседна Румъния съвсем не губи време именно по стимулите за развитие на офшорната енергия. Букурещ вече разработва специален закон за развитие на офшорната енергия, произведена от вятъра. Успоредно с това експертите на ЕК съветват съседните страни в ЕС да разработват в партньорство подобни нови и иновативни морски проекти.

Магнит за инвестиции

След като офшорната енергия влезе в официалните цели на ЕС тя стана и магнит за инвестиции в Европа. Само през 2020 г. на стария континент са инвестирани 26.3 млрд. eвро в нови офшорни вятърни паркове, чрез които ще се изгради 7.1 GW нов енергиен капацитет, показват данните на WindEurope.

“26 милиарда евро нови инвестиции през 2020 г. са огромен вот на доверие в офшорните вятърни ферми. Инвеститорите виждат, че офшорният вятър е евтин, надежден и устойчив – и че правителствата искат повече от него “, посочи Джайлс Диксън, главен изпълнителен директор на WindEurope.

Той добави, че тези инвестиции ще създадат работни места и растеж. “Очакваме 77 000-те души, работещи в офшорни централи днес в Европа, да станат 200 000 до 2030 г. “, прогнозира той.

Девет нови офшорни вятърни парка са включени през 2020 г. в мрежата в пет държави. Това са Нидерландия, която е добавила към ел. системата си “енергия от морето” за 1493 MW, в Белгия – 706 MW. Останалите страни са Германия, Португалия и напусналата ЕС – Великобритания.

Няколко европейски петролни компании, включително Total, BP и Shell обявиха в последните месеци, че планират бързо да увеличат портфолиото си от възобновяеми енергийни източници, намалявайки зависимостта от нефт и газ, за да задоволят инвеститорите, които искат да видят жизнеспособни дългосрочни нисковъглеродни бизнес планове и правителства, които настояват за намаляване на емисиите.

Очаква се Дания, Полша и Франция, да проведат през тази година търгове за морски райони, с които да увеличат капацитета си за офшорна енергия. В САЩ президентът Джо Байдън иска да внедри 30 GW офшорна вятърна енергия до 2030 г. В момента се разработват 13 проекта с общ капацитет от около 9.1 GW и се очаква да влязат в мрежа до 2026 г.

Прегледана: 67991

Оставете отговор

Вашият електронен адрес няма да бъде публикуван.

Този уебсайт използва бисквитки за да подобри вашето пребиваване на него. Приемам Научете повече