Нойзи: Как стигнахме дотам, че българската политика да тече предимно през Фейсбук?

- Advertisement -

Как стигнахме дотам, че българската политика да тече предимно през една социална мрежа за сметка на истинския дебат, се пита Ивайло Нойзи Цветков.

Вече някак по инерция масово употребяваме множественото „социалните мрежи/медии“, но по отношение на това как и по каква дигитална кръвоносна система тече българската политика, не би трябвало да има съмнение: социалната мрежа е една. Това е „добрият стар“ Фейсбук. Туитър няма достатъчно размах у нас, в Инстаграм никак не е прието, да не кажа, че би било „кринджи“, а за Тик-Ток няма работещи идеи, въпреки безкрайните възможности, а и у политическите пиари има някакъв вътрешен инхибитор, според който на поколенията Z и Alpha (вторите тъкмо прибодиват право да гласуват) няма какво да им съобщим, пък и един Господ знае как и какво да им се говори. Затова – Фейсбук. Там са всички от възрастовите групи 35-40+, та чак до 70+.

Разбира се, не е като да няма отделни опити, креативността, stupid, креативността.

И от близо десетилетие насам – постепенно – се натъкваме на, по моему, огромен проблем: политиката почти изцяло се премести у Фейса. Т.е. българската политика някак уютно и удобно откри „снизхождащите“ послания и въобще линия на комуникация; да, отдолу текат едни направо омировски клавиатурни битки, но те отдавна са прекрачили в метасмисъла, т.е. логосът няма значение (какво се казва), значение има единствено патосът (какво се чувства). Така Фейсбук у нас се превърна в самата еманация на хитроумно подхвърления наскоро термин „емокрация“ – царство на емоциите за сметка на здравия разум и истинското, смислено съдържание. А когато се възцарява емокрацията, демокрацията излита през прозореца.

Истинските дебати се водят само далеч от всякакви камери

Познавам лично почти всички потни труженици на политическата пиар-нива, и всички те вкупом смятат, че Фейсбук вече е главният комуникационен канал, особено по време на предизборна кампания. И като че някак замитат разликата между „един от каналите“ и „доминантния канал“. 

И тук прекрачваме в мефистофелските селения на инструменталното политическо. Формата „пряк политически дебат по телевизията“, този стълб на либералната демокрация, изглежда вече окончателно се пресели на едно хладно, злачно място. В нашия тесен, душен политически живот главните херои умишлено направиха така, че вече да е приемливо отсъствието на подобна форма на пряк дебат. Телевизиите, спазвайки изборния закон, ни заливат с разправии между маргинали, и никой няма достатъчно смелост да тропне с крак и да настоява за пряк дебат между Кирил Петков и Бойко Борисов или пък между Асен Василев и Делян Пеевски (да, чувал съм, трудно е да тропаш с крак пред ръката, която те храни). 

Съвсем друг е въпросът защо изобщо тези дни трябва да има подобен дебат, ако ме разбирате; тези дебати вече от години окончателно се водят единствено – подчертавам, единствено – далеч от каквито и да било камери. И в някакъв смисъл са театър на сенките.

За липсата на гражданско възмущение

И тук като една жар-птица излита Фейсбук, навсякъде гонен, навсякъде приет. Там им е сигурно – изпльоскваме, каквото сме решили да кажем, и това е. „Дискурсът“ е еднопосочен.
Например: ще увеличите пенсиите с не знам си колко до края на мандата? Окей, няма никой отсреща, журналист или опонент, който да те пита „ама как точно ще стане, откъде парите“ и т.н. Тук, някак в скоби, трябва да припомня и ниската гражданска култура на избирателите – никой не чете какво се обещава в програмите и най-вече във Фейсбук, защо тия фантазмени обещания не са се случили, нищо. Напротив, почти същите хора гласуват за почти същите партии, просто защото са си ги избрали на някакъв атавистичен принцип, тип „аз съм си за тия“.

Къде да търсим причините за подобно противодемократично поведение, извън корпоративния, купен и т.н. вот? Може и по-културологично – в липсата на civitas, което включва и гражданското възмущение. Както каза един приятел от Атина, ако гръцкият президент (Катерина Сакеларопулу, не сте я чували) каже, че в Украйна трябва да има мир, т.е. за да има мир, Украйна трябва да се предаде, гърците от столицата щели да подпалят президентството и въобще целия център.

Ние? Нито гък спрямо нашия президент, който вече съвсем откровено путинва (ето ви и нов глагол, дано да го включат в речника).

Поне някаква отчетност

Аз, противно на своя горчив реализъм, все още вярвам, че трябва да има поне зачатък на accountability – отчетност на българските политици спрямо обещанията, включително и в сегашната кампания. 

И също така важно, към лидерите: излезте с лицата си и идеите, ако въобще ги имате. Дължите го на демокрацията, дължите го на „the little guy“ (буквално „малкият човек“), защото човекът от малките населени места в България се информира единствено от „антената“ на националните телевизии. 

Купувайте гласове, явно без това няма избори, но поне излезте с гротескните си лица. Важи и за ГЕРБ, и за ПП-ДБ, и най-вече за Пеевски, комуто явно се услади да го дават по телевизията, без да го питат нищо. А не да се криете във Фейсбук зад напълно неизпълними обещания по „секторни политики”.

Действителна промяна може да се случи само с координирано усилие

Само да ви светна, макар да не съм точно политически пиар – ако чрез преки дебати изкарате от апатията мнозина от негласуващите, ще можете да направите мнозинство без трета партия. И тогава ще можете да си правите всичко, което си искате. Както и допреди 2020-та. А ние, гражданите, пак ще се чудим къде сбъркахме.

Хайде, да ви отчая окончателно: действителна промяна може да се случи единствено с координирано агресивно усилие, което изисква много пари. Тук вече въпросът не е за Фейсбук, макар че и там се налага да бъде изменажирано; говоря за всички методи, които мафията ползва, включително тролска централа за пречупване на мненията във Фейсбук, където вече единствено се говори за политика. Иначе нищо няма да стане. Но не съм оптимист. 

Впрочем вижте Румъния, там, вероятно по даден знак от велика сила, прокуратурата не само се раздвижи, но и вкара в затвора сума ти властови народ. И Румъния се изстреля в стратосферата, икономически и всякак, докато ние все още се чудим след поредните избори дали ще има нова сглобка или ГЕРБ и ДПС окончателно и официално ще превземат тази държава.

Нищо, де, продължавайте да не протестирате, че българската политика се случва основно във Фейсбук. Те ви слагат лайкове, не е малко.

Автор: Ивайло Нойзи Цветков, Дойче Веле

Прегледана: 12325

Оставете отговор

Вашият електронен адрес няма да бъде публикуван.

Този уебсайт използва бисквитки за да подобри вашето пребиваване на него. Приемам Научете повече